10.31.2008

Теменужена магия в офиса

Виолетки

Винаги съм се чудила как хората се повлияват от едно мъничко нещо, което прераства в мания. Такъв е и случаят с един леко позабравен вкус на теменужки. Не аромат, вкус - повтарям го за тези, които ще ме погледнат учудено (добре де, ще се взрат в екрана ;)). Ако си спомняте, а може би някои от вас дори и не знаят, преди време имаше едни бонбони с вкус на теменужки. Леко трапчив вкус (някой би казал на сапун), който те освежава, наситено виолетов цвят в малко зелено пакетче.

Та именно едно такова пакетче накара хората в офиса (е, не всички) да пощуреят (образно казано). Всичко започна преди повече от седмица, вече не помня кога точно, когато колегата, стоящ на един компютър растояние от мен, донесе прословутото пакетче.

Някои биха попитали, какво толкова му е интересното - някакви си бонбони, чието време и слава са леко отминали (далеееече в 80-те години). Но не пакетчето всъщност е важно, а фактът, че едно мъничко и незначително нещо може да накара хората да си спомнят неща, които са отдавна забравени - случки от детството, вкусът на някой и друг сладкиш, популярен от онова време ("Ех, теменужки ..., а спомняш ли си, имаше едни такива дъвчащи бонбони, бонбони с вкус на мента ...") и ти стане едно такова приятно, усмихнато ... връщаш се назад с носталгия и забравяш сивото ежедневие, в което живееш като възрастен, превръщаш се отново в шест/.../дванадест годишно дете само за миг, но ти се струва цяла вечност.

Хубаво е, когато малките и незначителни неща добавят капка положителни емоции, които правят деня ти по-приятен, бих казала и по-ползотворен. Напомнят ни, че трябва да пазим детското вътре в себе си винаги, за да не ни превърне животът в каменни статуи.



  • Stumble This
  • Fav This With Technorati
  • Add To Del.icio.us
  • Digg This
  • Add To Facebook
  • Add To Yahoo

2 коментара:

Анонимен каза...

О, не, още ли ги има! Страхотни са! Обожавам! Ще потърся! И са още от преди 80-те - срам, не срам, признавам! Даже мисля, че са вечни! За мен са още по-ценни - обяснявам, синът ми се роди в Куба, а там е едва ли не задължително, въпрос на бонтон и каквото още се сетиш, да ароматизираш дрешките на бебето/детето с Agua de Violetas (Одеколон Виолетки). Та в сметката ми влизат освен детските спомени, също и трепетите на майчинството, предизвикани от аромата на виолетките.

Анонимен каза...

Малки неща,които разведряват деня!За мен това означава да бъдеш щастлив перманентно :) Поздрави!

Публикуване на коментар