Няколко минути с... Дани Клайн от Vaya con Dios

Публиувано от Веси Тодорова В 11:48 Няма коментари




От доста време се чудех дали да публикувам интервютата, които успях да направя за Vesti.bg в моята кратка журналистическа кариера. Ето че най-накрая се реших и ... пускам последното и най-доброто.

Две седмици преди Vaya con Dios да стъпят на родна земя имах честта да си поговоря по телефона с неотразимата Дани Клайн.


- "Вайa кон диос" (Vaya con Dios) означава "Върви с боговете". Как измислихте името?

- Избрахме го случайно, докато гледахме един документален филм за кубинската част на Маями. Видяхме фразата изписана на една стена. Хареса ни и решихме да я използваме. Това е всичко. Няма нищо по-специално в избора ни.

- Има ли песен от репертоара на групата, която е по-специална за теб?

- Не, няма. Всички песни, които сме изпълнили, са ми като деца. Не мога да предпочета някоя пред останалите. Ако не харесвам песните си, те няма да намерят място в дисковете, които издаваме. Истината е, че не слушам собствената си музика.

Когато съм на сцената, предпочитам да изпълнявам новите си песни, защото в тях има нови мотиви, нова мелодия. Затова обичаме да правим нови аранжименти на старите ни парчета - за да се превърнат в нещо ново.

- А каква музика слушаш в свободното си време?

- Харесвам всякакъв тип музика, например Боб Дилън. Слушам салса, класика, общо взето всичко. В последно време избягвам да слушам музика като цяло. Най-често това се случва, когато съм в колата и си пусна радиото. Мисля, че се уморих от музиката. Понякога човек има нужда от тишина около себе си.

- Последният албум Comme On Est Venu на групата е на френски. Защо чак сега се реши на тази стъпка, а не по-рано?

- Може би не му е било времето. Когато започнахме, издадохме първия си албум на английски. Следващите също бяха на английски. Най-накрая реших, че е време да запишем нещо на френски.

Хората около мен ме питаха какво ще се случи, ако публиката не го хареса. Съветваха ме, че не е добър ход от моя страна. Но не ги послушах, тъй като исках да направя това, което на мен ми харесва, без значение дали ще се получи или не. Важното беше да направя това, което искам. Годините минават, така че сега е времето да правя нещата така, както на мен ми харесва.

- Къде откриваш вдъхновението?

- Откривам го в живота, в ситуациите, в които аз и хората около мен попадат, във всичко, през което преминаваме ежедневно аз и приятелите ми. Животът е пълен с изненади, със събития и случки.

- Ако имаш възможност да се върнеш назад във времето, има ли нещо, което би променила?

- О, разбира се. Бих искала да мога да променя начина, по който гледам на себе си. Осъзнах, че съм загубила много време и енергия да мисля, че не съм достатъчно добра, че не съм достатъчно красива. Като повечето момичета.

Ние винаги си мислим, че трябва да имаме по-големи гърди, да сме блондинки, вместо да сме брюнетки, да сме по-високи или по-ниски. Никога не сме щастливи с това, което сме. Ако мога да се върна назад във времето, определено ще се науча да оценявам себе си, което ще ме накара да се чувствам по-самоуверена.

- Всичките ти песни са за любовта. Какво представлява тя според теб?

- Все още не съм открила какво точно представлява любовта. Мисля, че е някаква илюзия. Любовта е проблем, когато имаш някакви очаквания. Тя и очакванията не вървят ръка за ръка.

Не е проблем, когато обичаш някого. Проблемът се състои в това, че очакваш той да ти отговори със същото. Да, случва се да ти отвърнат, но не толкова често се случва хората да се обичат за цял живот. Истинската обич е тази, която изпитваме към децата си. Това е една безусловна любов.

- Какво е нужно за да успее една жена? Ти смяташ ли се за успяла жена?

- Най-важното е тя да бъде независима. Аз съм независима финансово, мога да решавам сама за себе си. Не са много жените, които могат да кажат това. Мога сама да реша дали да участвам някъде или не, както и да върша неща, които ми харесват, без някой да ми държи сметка. Това ме кара да се чувствам успяла.

- "Вайa кон диос" ще имат концерт в България в средата на февруари. Какво сте ни приготвили?

- Ще изпълним това, което изпълняваме и в другите страни. Ще бъдем седем души на сцената. Песните, включени в програмата ни, са комбинация от хитовите ни парчета като What's a woman и Don't cry for Lui и песни от новия ни албум.

- Това ще е вторият ви концерт в България. Какво си спомняш от предишното ви участие тук?

- Ще идваме в България за втори или трети път. Спомням си, че страната ви е много зелена. При едно посещение в Македония, на връщане минахме през България. Спомням си, че природата ви е много красива, особено в планината. Спомням си и вашето сирене, много ми хареса.

- Опитвала ли си българското кисело мляко?

- Да, разбира се. Имам приятелка, която е българка. Омъжена е за македонец. Когато им ходя на гости, тя винаги приготвя салата с нарязани краставици, домати и сирене. Слага и кисело мляко. Запозната съм с българската кухня.

- Имаш ли някакъв специален ритуал, който изпълняваш преди да излезеш на сцената?

- Не, не правя нищо по-специално. Слагам грим, оправям си косата и обличам роклята си. Това е всичко, което правя, преди да изляза на сцената.

- Искаш ли да кажеш нещо на българските си фенове?

- Фенове? Надявам се, че нямам много фенове. Надявам се, че имаме публика, която харесва песните, които правим. Не искам да съм пример за подражание на никого. Публиката се състои от хора, които са еднакви навсякъде и искам да им пожелая да са добре.

И накрая, един малък поздрав за всички, които харесват музиката на белгийската банда. :)

Да живеят социалните мрежи

Публиувано от Веси Тодорова В 14:55 Няма коментари


В последните няколко години социалните мрежи станаха много популярни. Това не е нещо ново за никой от нас - стари, млади, тийнове и всякаква друга социална прослойка започнаха да се социализират онлайн. Нищо лошо! Важното е да има социализация ;)

Защо казвам всичко това? Ами, причината е простичка - искам да споделя с вас няколко клипчета, свързани със социалните мрежи, подочути и препоръчани от колеги, познати и непознати хора, с които съм се сблъсквала в последно време (е, непознатите - благодарение на гореупоменатите социални мрежи).

Преди обаче да ви оставя да се насладите на интересните предложения, ще споделя един малък мой спомен от един разговор преди около три/четири години, когато все още не се знаеше що за чудо е социалната мрежа. С един приятел обсъждахме "интернетът" и той заяви - "Бъдещето е в социалните мрежи". Малка забележка - тогава господ в социалните мрежи беше Myspace, а Facebook едва прохождаше и Twiteer май още не се беше появил на бял свят. Този мой приятел май се оказа прав :).

Ето ги и предложените клипчета. Ако искате, може да споделите и кое ви харесва най-много ;).

THE NEW DORK - Entrepreneur State of Mind (via GaN)



Social Media Song: Crazy Little Thing The Web (via Васи ли?)



Social Media Blues - via Me, Myself and I ;)

Часовникът

Публиувано от Веси Тодорова В 12:52 2 коментара

Отново съм на линия за следващото издание на Blog Challenge. Този път темата е Часовникът, предложена от победителя тази седмица Божидар Костов.

Припомням някои от условията на блог играта за тези, които за първи път попадат на това интернет явление.

1. Всяка седмица отбор от 12 блогъра се борят за короната, пишейки по тема, зададена от седмичния победител.

2. Победителят се определя на база коментарите, които оставяте вие, пред седмицата.

3. Ако има еднакъв брой коментари, се взема предвид гласуването в Svejo.net.

4. Победителят трябва да определи темата за следващата седмица.

Така че, ако по някакъв начин съм ви симпатична или ви хареса това, което съм измъдрила, моля, подкрепете ме :).

Изкушавах се да публикувам едно стихче, което съм писала преди дооооста време, но промених решението си, тъй като вече съм го публикувала в другия си блог. Вместо това ще ви поканя да надзърнете в един миг от живота на една съвременна жена.


*** *** ***

Последните слънчеви лъчи погалиха бледото й лице. "Той няма да се появи", говореше едно малко гласе вътре в нея. В очите й проблеснаха таените дълго време сълзи, които така и не се реши да изплаче. Отново и отново се връщаше назад във времето, претворявайки в съзнанието си всеки един път, в който го бе чакала и той все не идваше. Де да можеше да върне времето назад...

Огледа се. Покрай нея минаваха забързани хора, които се отправяха към дома си след поредния работен ден. Може би беше време да тръгва и да остави малката пейка отново на самотата й.

Витрината на съседния магазин привлече вниманието й. Там, само на няколко сантиметра от стъклото, бе поставен малък дървен предмет. Приближи се към магазина и се загледа в предмета. Изпита неистово желание да го вземе в ръката си и да го погали по гладката му повърхност. Не усети как влезе в магазина и заговори съсухреното старче зад тезгяха. В следващия момент вече държеше малкия предмет, прокарвайки пръст по повърхността му. Затвори очи.

часовник

Крясък на птица и шум на вълни прониза тишината. Тя долови странен аромат на цветя и вода. Отвори очи и замръзна на мястото си. Стоеше сама на брега на река, обградена със странна и незпозната за нея зеленина. Тук таме се виждаха палми, а не много далече от нея се чуваше странна глъчка, непривична за забързания и монотонен градски живот.

Обърна се с гръб към реката. Само на няколко метра от нея се издигаха бели къщи със сламени покриви. Дребна женска фигура се появи от вътрешността на най-близката къща и тръгна към нея.

- Мириам, Мириам, баща ти те вика! - тя чу жената да вика.

Огледа се. Беше сама на брега. Жената все повече и повече се приближаваше, докато не се изравни с нея и не я попита запъхтяно:

- Мириам, защо не ми отговаряш?

Какво се случваше тук? Защо я наричаха Мириам, къде се намираше? Жената я задърпа към къщата. Тя се опита да се отскубне и падна на пясъка. Тогава усети, че още стиска в ръката си малкия дървен предмет от магазина. Загледа се в него. Той представляваше малък кръг с двадесет и четири резки, издълбани равномерно около малък триъгълник, поставен в средата на кръга.

В съзнанието й изникна някакъв образ. Тогава тя осъзна, че държи в ръката си миниатюрен слънчев часовник. Това й прозрение обаче не й помогна да разбере какво се случваше с нея.

Стисна малкия часовник и затвори очи.

- Госпожо, какво Ви става? - дрезгав мъжки глас я накара да отвори очи отново. Отново бе в магазина, а малкото съсухрено старче я гледаше с недоумение.

- Аз ... , - промълви тя и погледна дървения предмет в ръката си. - Не знам какво става с мен ...

Остави го на тезгяха и понечи да излезе от магазина, но нещо я спря. Трябваше да разбере повече за малкия странен часовник.

- Можете ли да ми кажете нещо повече за този предмет? - обърна се тя към продавача, но него вече го нямаше. На негово място, зад тезгяха, стоеше млад мъж, който любопитно я оглеждаше.

Тя сконфузено се отправи към вратата и излезе. Мушна ръце в джобовете си и тръгна към спирката, за да хване автобуса към дома си. Стресна се, защото усети допира на някакъв предмет. Извади го. Малкият слънчев часовник се бе оказал в джоба й, увит в парче хартия, на която беше написано нещо.

Издърпа хартията и постави часовника отново в джоба си. На нея бе написано:

"Това е твое, Мириам. Бях длъжен да ти го върна."

*** *** ***

И тук искам да ви поставя един въпрос. Според вас, защо тя получи този малък странен предмет?

На тавана

Публиувано от Веси Тодорова В 23:28 3 коментара


В опитите си да хвана последния влак за Blog Challenge: На тавана, ще се опитам да напиша нещо кратко и, надявам се, смислено :). Тази седмица нещо се поизложих, но така е, когато в живота ти се появи някой. Всички останали неща остават на заден план.

Eто я и моята история:

Красива, ясна, свежа нощ,...
луна, небе, безброй звезди,
вълшебство тайно, скрита мощ,
във въздуха кръжат мечти.

Сграда малка, в двора мрак,
таванска стая, тишина,
пружина стара пъшка в такт,
в наслада сплетени тела.

Въздишка кратка, после стон,
копнеж и страст ... и ето, края,
целувка, две, утихнал дом,
блажени двамата са в Рая.

Но идва утро, слънце грее
ритник, затръшната врата,
от нейде музика се лее:
"Това е днес, да, любовта!!"


Надявам се, че ви е харесала :). Ако е така, подкрепете ме с някое гласче и коментар, ако ли не - здраве да е! Има и следващ път.

Малко повече за играта Blog Challenge, стартирана от Пламен Петров преди четири седмици. Цитирам:

"ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА

Всеки петък ще се публикува едно заглавие. Всеки от участниците ще има точно една седмица да напише в собствения си блог нова публикация – със същото това заглавие.

Всеки участник може да публикува своята статия в който пожелае ден от седмицата – но победителят ще се оценява (и обявява) в следващия петък и той ще има правото (което си е и задължение) да обяви новата тема за новия едноседмичен тур на BLOG CHALLENGE.

Всяка публикация ще бъде оценявана по три критерия: 1. Брой коментари към публикацията (анонимните коментари няма да се броят, както и коментарите от самия автор); 2. Брой ping-ове от други блогове (няма да се броят пинговете от блогове на същия автор, обаче!); 3. Брой гласувания в Svejo.net

При равен брой точки по Критерий №1, ще се гледат точките по следващия по ред критерий. Ако две публикации имат абсолютно еднакъв брой точки (което ще си е сензация или опит за измама) – ще се гледа кой от двамата автори тежи повече като живо тегло в килограми. Бъзикам се (щото иначе нямате шанс) – ще се гледа коя от двете публикации е прочетена повече пъти.

В конкурса могат да участват само първите 12 блогъра, които заявят участието си след публикуването на всяка нова тема (българските блогове са вече хиляди и няма кой да сравнява 120 статии, пък и това е тест за проактивност).

Заявката за участие ще се прави под формата на коментар под публикацията за всяка нова тема и трябва да има следния формат: „Аз, (вашето име) ще участвам в седмичния BLOG CHALLENGE с моя блог (тук трябва да изпишете името на блога си). URL: (изпишете пълния адрес на блога си)“. ПРИМЕР: „Аз, Пламен Петров ще участвам в в седмичния BLOG CHALLENGE с моя блог Блогатство. URL: http://blogatstvo.com“. Ако сте дебил и не можете да изпишете всичко това правилно – сори, но не сте в играта!

В състезанието може да участва всеки, който има собствен блог (или е автор в блог от няколко автора) – стига блогът да е на български език (и да е от първите 12, които ще заявят участие, разбира се).

НАГРАДА: всеки от 12-те участника в състезанието се задължава при обявяване на седмичния победител да постави на блога си специален банер (“ПОБЕДИТЕЛ В СЕДМИЧНИЯ BLOG CHALLENGE“) и този банер да е и линк към блога на победителя (директен линк към статията-победител). Участник, който не постави банер ще бъде дисквалифициран за участие в следващите 4 тура на състезанието. (И ще бъде заклеймен като циция и нечестен играч).

Миг от любовта

Публиувано от Веси Тодорова В 23:46 2 коментара

Тази история е моят принос към инициативата на Fanopic.com.


Blog Challenge: Свети Валентин


Историята бе стара като света - двама влюбени, открили се по най-неочаквания начин, две сърца, споделящи една мечта - да докоснат щастието. Това бяха те - тя и той, един малък остров сред морето от хора, преминаващи покрай тях.

Не бяха нищо особено - нито той, нито тя. Съвсем обикновени хора, открили заедно пътя към това необозримо щастие, което всеки един от нас желае.

Те влязоха в моя живот само за миг, за да ми напомнят, че животът не е само черно и бяло. Тяхната усмивка се бе отпечатала в съзнанието ми, нашепвайки ми, че всичко в този свят рано или късно си идва на мястото.

Как влязоха в живота ми? Съвсем тривиално и обикновено, те дори не усетиха моето присъствие. За тях бях само фон на случващото се между тях, само страничен наблюдател, чийто път се бе пресякъл с техния само за миг, но за мен те означаваха много. Напомняха ми за мен самата, когато вярвах, че любовта бе едно прекрасно чувство, което те опиянява и не ти позволява да виждаш малките недостатъци на човека до теб.

Но каква беше тяхната история? Кои бяха те? Какво се случи, за да се пресекат пътищата ни?

Бе хладна септемврийска вечер, малко след осем. Имах уговорка с приятелка, която отново закъсняваше. Те минаха покрай мен и седнаха на съседната пейка. Тя се сгуши в него и му зашепна, а той се усмихваше. Не беше важно как се бяха запознали, не беше важно и кои са. Щастието и нежността струяха от тях и те щедро ги предлагаха на останалите.

Не се заглеждам в хората, но те привлякоха вниманието ми. Исках да съм щастлива като тях, но това щастие все ми убягваше, сякаш не го заслужавах.

Почувствах се като натрапник, но те не ме забелязаха. Бяха толкова вглъбени един в друг, сякаш всичко друго, всичко извън кръга на тяхната прегръдка нямаше значение.

Чу се звън на телефон, който развали цялата магия. Тя отговори. Усмихна му се и му прошепна отново нещо. Той се засмя. Станаха от пейката и тръгнаха в неизвестна посока, хванати за ръце. Не откъснах поглед от тях, докато не се изгубиха между високите сгради. Пожелах им това щастие никога да не свърши за тях.

Гласът на приятелката ми ме върна в реалния свят. Тогава осъзнах, че не бях видяла тази двойка, просто си бях спомнила времето, когато бях влюбена. Именно на тази пейка, именно в такава септемврийска вечер, преди години, летях на крилете на любовта, хванала за ръка приказния принц, за който всяко момиче мечтае. Тази двойка бяхме аз и той, моята първа любов.

- Извинявам се, че закъснях, - усмихна се приятелката ми, - трябваше да изчакам Ангел. Той толкова много иска да се запознае с теб.