С дъх на шоколад

Това е моят принос за инициативата шоколадовото предизвикателство на Деси Бошнакова. Моето творение е кратичко и леко нестандартно. Надявам се, че интерпретацията ми ще се зачете :). Ако ви хареса, ще се радвам, ако дадете едно гласче за мен.

Ръката ми докосваше леко шоколадовата му кожа. За кой ли път се чудех дали не сънувах, както когато за първи път го видях да влиза през вратата на заведението, където се запознахме. Да, това бе един сън, в който вярвах през целия си живот. Винаги съм знаела, че ще го срещна. Отново и отново си припомнях погледът му, тези черни очи, които сякаш те поглъщат и не искат да те пуснат и те молят никога да не те видят как си тръгваш.

Само да знаех, само да имах поне малка представа за това, което щеше да последва, никога нямаше да се оставя да бъда подмамена и омагьосана от чаровното му поведение и вниманието, с което ме обграждаше. Хората са казали, че винаги трябва да помислим добре, преди да си пожелаем нещо, защото желанията имат навика да се сбъдват.

И моето желание се сбъдна. Намерих своята шоколадова половинка, но се оказа, че той не бе само мой, сякаш бях отворила и разчупила блокче шоколад на масата и позволявах на всяка да си вземе от него, за да го вкуси.

Дълго време се заблуждавах, правех се, че не виждам ставащото с нас. Магията на непознатото и екзотичното бе заменена от страха и срама, че надеждите и вярата, вложени с толкова много любов, ще се окажат неоправдани. След всяко негово "Съжалявам" и всеки негов опит да поправи случилото се, все повече и повече се убеждавах, че това е заучено поведение, целящо единствено да не бъде накърнено мъжкото му самочувствие.

Днес ръцете ми не докосват шоколадовата му кожа, оставих го в нечии други наивни ръце. Днес не се питам дали не сънувам, а се опитвам да пропъдя спомена, за да мога да продължа напред и да си върна това, което загубих по пътя.

Знаех, че никога няма да повярвам отново. Животът ме научи и на още нещо - шоколадът е хубаво нещо, но не се препоръчва в големи количества. Така е и с мъжете с неговия цвят - опитай, но не се пристрастявай, никога не води до положителни резултати.

Да... хм ... не ... хм ... , може ли да ползвам може би?!

От две седмици някъде - май има толкова вече, все се каня да седна и да отговоря на многото върпоси от блог играта, пусната от ... хм ... май не открих от кого. Та и моята скромна личност беше поканена от Хриси да се включи във виртуалната изповед.

Били ли сте арестувани? Не, надявам се и да не се случи :)
Целували ли сте някой, който не сте харесвали? Май веднъж ми се случи...
Спали ли сте до 5 следобед? Доста често през уикенда.
Изключвали ли са ви от училище? Не, всички ме слагаха в групичката на зубърите. А зубърите не ги изключват :D.
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? Чак пък любов ... по-скоро привличане.
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? Не съм шофьор :) и по-добре, че трябва да бия тъпана да се крият пешеходците, преди да ги сгазя.
Уволнявали ли са ви от работа? Не, винаги аз съм си тръгвала.
Уволнявали ли сте някого? Не ми се е налагало.
Пели ли сте на караоке? Само на домашно караоке.
Насочвали ли сте оръжие към някого? Ако детски меч е оръжие, да :)
Целували ли сте се под дъжда? Не.
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? Май не.
Виждали ли сте някой да умира? Само по телевизията.
Играли ли сте на бутилка? Че кой не е :)
Пушили ли сте пура? Да.
Седяли ли сте на покрив? Не.
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? Не.
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? Не.
Чупили ли сте си кост? Май да. Така и не разбрах, защото не отидох на лекар.
Бягали ли сте от училище? Естествено, нищо че бях в групичката на зубърите :).
Яли ли сте насекоми? Не
Ходили ли сте насън? Не
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? Не
Карали ли сте мотоциклет? Не
Късали ли сте с някого? Да, няколко пъти, като единият беше по възможно най-тъпия начин - чрез имейл ... и то с човек, на когото много държах.
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? Да :)
Летели ли сте с хеликоптер? Не
Бръснали ли сте си главата до голо? Не
Скачали ли сте от покрив? Не
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? Да, става дума за бивш приятел.
Яли ли сте змия? Не
Участвали ли сте в протест/демонстрация? Не
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? Не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? Да, ама накрая клекнах и се предадох без бой :(.
Участвали ли сте в банда? Не
Показвали ли са ви по телевизията? Май да, по кабеларката в града, където живеят родителите ми.
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? Не
Плували ли сте голи? Не
Правили ли сте шевове на нечия рана? Не
Карали ли сте сърф? Не
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? Не
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? Да
Били ли сте оперирани? Да, ама лека операция.
Тичали ли сте голи на обществено място? Не :)
Карали ли са ви с линейка в болница? По спешност не, но съм се возила от болницата до градската поликлиника в Добрич :) така и не можаха да ми направят изследванията.
Губили ли сте съзнание, без да пиете? Не
Пикали ли сте в храстите? Да, като дете в детската градина :)
Бягали ли сте от полиция? Не
Дарявали ли сте кръв? Не ме приеха за донор на кръв.
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? Не
Яли ли сте крокодилско месо? Не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? Не и иначе не съм :)
Попикавали ли сте се на обществено място? Като малка, веднъж.
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? Не
Рисували ли сте графити? Не
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? Въпросът е малко подвеждащ :) Но, да мисля, че обичам все още някой, когото би трябвало да мразя.
Слагали ли са ви белезници? Не
Вярвате ли в любовта? НЕ
Били ли сте се? Със сестра ми :)
Крали ли сте нещо? Ябълки и сливи :)
Яли ли сте охлюви? Да, много е вкусно, ако охлювите са приготвени както трябва.
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? Срам не срам, ще кажа не.
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? Да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? Леко, с пръчка, на шега :)
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? Да
Нападало ли ви е куче? Да
Били ли сте съдени? Доколкото знам, не.

Е, това е от мен :) Предавам щафетата на Митака :).

Blog Action Day 2009 - Климатичните промени

И тази година се записах доброволно :) за готината инициатива Blog Action Day и ето, че в последните минути на деня ще добринеса за разпространяването й. Моят принос ще е скромен,имайки превид минималния брой последователи на занемарения ми блог. Ето малко повече за инициативата:

Но от друга страна, днес направих нещо, с което много се гордея - записах се за още една инициатива - Кликни и засади своето дърво и смятам да посадя дръвче пред блока, в който живея.

Но да се върна пряко на инициативата, за която все пак тръгнах да пиша :). Тази година темата е свързана с Климатичните промени. Не разбирам много от тези неща, но едно е ясно и се вижда от всички с просто око - от година на година времето и сезоните стават все по-непредвидими и по-неразбрани. Пример за това е и вчерашния ден - никога, през моя кратък живот, на този ден не е валяло сняг! А вчера това се случи - въпреки че не беше сняг като сняг и само леко се загатна.

Какво можем да направим? И много и малко - кой крив, кой прав -нямам намерение да обсъждам това, нямам нужната компетенция (въпреки че наша народна черта е да сме специалисти по всичко и да се изказваме "компетентно" по всеки един въпрос, аз няма да го направя), важното е да осъзнаваме, че всичко зависи от нас и рано или късно Природата ще си ни го върне тъпкано за всичките издевателства на човечеството върху нея. Може би малко късно се сетихме, човечеството де, че нищо не ни е дадено даром и не трябва да се отнасяме с Природата като с държавна собственост, и сега да се опитваме да закърпим положението... И все пак - нека поне засадим по едно дръвче :) поне малко да помогнем на майката Земя да диша.

С дъх на лято

Все още сме лято, но в крайна сметка лятото си е вече към края си. Всеки около мен говори за море, плажове, горещи летни купони ... Винаги съм свързвала лятото с южните ритми - не чалгата, не, разбира се, а с латино музиката. Особено днес, когато се ровя из нета в търсене на най-добрите латино парчета.

Май не съм особено в крачка с модерните изпълнители, в ума ми са все парчета от близкото минало, които толкова много харесвам, че и на 100 години да са, пак ще си ги слушам с удоволствие. Като това парче, например:

Песента е на Chambao, една готина банда от Малага, Испания. За жалост, днес не можах да се сетя за името както на песента, така и на групата. Но както се казва "малко по малко" нещата си дойдоха на мястото ;).

Приятни емоции през малкото оставащи летни дни!

Things I like

Винаги съм била фен на максимата "По-добре късно, отколкото никога", та така и този път. Защо казвам това, ами преди седмица разбрах, че към мен е прехвърлена топката "Things I Like" от Жоро Пентаграм, за което, Жоре, благодаря ти :).

Ако трябва да напиша всичките неща, които харесвам, то целият списък ще ви се стори отегчителен, защото нещата са адски много. Реших да се огранича до петте най-важни неща в живота ми, като започна с най-голямото ми съкровище :).

Ники

Ники е моят малък първи и единствен племенник, син на по-малката ми сестра. Той е на три годинки вече и е много умно дете. Разбира се, палаво за двама, ама всички момченца на тази възраст са такива, нали :) Съжалявам само, че много рядко успявам да го видя и винаги ме е страх, че не ме помни.

Приятелите



Накъде без тях :). Те са едно от нещата, без които не бих могла да живея. Истина е, че последно време не се виждаме толкова често, колкото ми се иска, надявам се, че всеки един от тях ще ми прости за малката ми липса от хоризонта. Искам да знаете, че сте ми много скъпи, независимо дали го показвам или не :).

Музиката

Без музика не мога да живея. Тя е постоянно около мен - сутрин, обед, вечер ... Няма значение какъв стил (без гадната мазна чалга, моля). Аз съм на моменти - един ден слушам як метъл, на следващия - латино, на третия - R&B, понякога имам залитания към африканската и арабската музика, ама в последно време това се случва все по-рядко.

Домашния ми любимец

Няма как да не го спомена. Той е неразделна част от ежедневието ми. Доскоро вкъщи се подвизаваше едно сладко морско прасенце, но милото сега е на едно по-добро място. Сега е зайче, пъргаво и сладко. Тича като лудо и много ме радва. Предполагам, знаете какво е чувството да знаеш, че някой те чака вкъщи и има нужда от теб. Разбира се, прави бели, ама още не са толкова сериозни :).

Разходките сред природата




Няма начин, това е! Въпреки че рядко ми се случва да изляза извън душната София, винаги, когато ми падне случай, това ме кара да се чувствам много добре, да релаксирам от ежедневните проблеми и тревоги. Когато съм в компанията на приятелите ми, изживяването е неописуемо :) ама вие сами се досещате, че ще е така :).

Май станаха пет. Няма да изпадам в подробности, но ще добавя още няколко неща, които супер много ме радват - компютърните игри, филмите, писането на разни неща (все по-рядко ми се случва, за съжаление), танците :) и още много много други дребни неща, които осмислят всеки един ден от живота ми...

Сега остава да предам нататък :) - Хайде, момичета и момчета, хващайте клавиатурите и на работа. Номинираните са Хриси, Ганчо, Митака, Велински, Деси, Люси и Свежо екипа ;).