I'm fat so what...

От известно време се каня да започна да пиша в блога. За съжаление не започвам с приятна тема, но преди известно време ми дойде малко в повече коментарът на една госпожица (или госпожа, нямам данни за семейното й положение) във Facebook. Това не беше първият случай, който ме провокира да изкажа мнението си за нещо, което ме касае и то доста сериозно, а именно отношението на околните към хората с наднормено тегло.

Обръщам се към тези, които не пестят хапливите си забележки към нас, пухкавите и доста поналетите дами и господа. Уважаеми, не е нужно да ни обиждате за допълнителните килца, за начина ни на живот, защото идея си нямате през какво минава всеки един от нас. Дали натрупаните кила са заради количеството храна, което консумираме, или заради някакво заболяване? Може ли да определите това само като ни погледнете?

Поставете се на наше място преди да изречете обидните думи. Как бихте се почувствали да потъпкват самочувствието ви, особено когато то почти липсва? Няма да ви е приятно, нали?

И ние сме хора и ние имаме достойнство. Не искаме ежедневно да ни се напомня за комплексите, които си носим постоянно, особено когато дойде ред да си купим някоя дрешка. В повечето случаи големи размери на нормални дрехи липсват, но това е друг въпрос.

Все по-често ставам свидетел на грозни коментари, свързани с наднорменото тегло. Да, не е здравословно, но за да се стигне до това положение не е виновен само режимът на хранене. На някои хора им е по-трудно да свалят килограми, на други може би им липсва мотивация, на трети - поради някаква причина така заветното и препоръчвано отслабване не се е състояло.

Не е нужно да ни показвате колко сме нелицеприятни, нестандартни и извън нормата, ние си го знаем. Не е нужно да ни давате съвети как да се променим, повярвайте ми всеки един от нас е опитвал хиляди начини да се справи с този проблем.

Ние не ви съдим, че не сте като нас, така и вие не ни съдете, че сме различни. Не сме престъпници, не сме безмозъчни и безчувствени създания - обичаме по същия начин като вас, радваме се на същите неща, имаме подобни на вашите амбиции било то за кариера или за семейство, за пътувания... единствената разлика е в опаковката - не толкова лъскава, необработена и по-обемна.

И за финал:

Няколко минути с... Дани Клайн от Vaya con Dios

От доста време се чудех дали да публикувам интервютата, които успях да направя за Vesti.bg в моята кратка журналистическа кариера. Ето че най-накрая се реших и ... пускам последното и най-доброто.

Две седмици преди Vaya con Dios да стъпят на родна земя имах честта да си поговоря по телефона с неотразимата Дани Клайн.

- "Вайa кон диос" (Vaya con Dios) означава "Върви с боговете". Как измислихте името?

- Избрахме го случайно, докато гледахме един документален филм за кубинската част на Маями. Видяхме фразата изписана на една стена. Хареса ни и решихме да я използваме. Това е всичко. Няма нищо по-специално в избора ни.

- Има ли песен от репертоара на групата, която е по-специална за теб?

- Не, няма. Всички песни, които сме изпълнили, са ми като деца. Не мога да предпочета някоя пред останалите. Ако не харесвам песните си, те няма да намерят място в дисковете, които издаваме. Истината е, че не слушам собствената си музика.

Когато съм на сцената, предпочитам да изпълнявам новите си песни, защото в тях има нови мотиви, нова мелодия. Затова обичаме да правим нови аранжименти на старите ни парчета - за да се превърнат в нещо ново.

- А каква музика слушаш в свободното си време?

- Харесвам всякакъв тип музика, например Боб Дилън. Слушам салса, класика, общо взето всичко. В последно време избягвам да слушам музика като цяло. Най-често това се случва, когато съм в колата и си пусна радиото. Мисля, че се уморих от музиката. Понякога човек има нужда от тишина около себе си.

- Последният албум Comme On Est Venu на групата е на френски. Защо чак сега се реши на тази стъпка, а не по-рано?

- Може би не му е било времето. Когато започнахме, издадохме първия си албум на английски. Следващите също бяха на английски. Най-накрая реших, че е време да запишем нещо на френски.

Хората около мен ме питаха какво ще се случи, ако публиката не го хареса. Съветваха ме, че не е добър ход от моя страна. Но не ги послушах, тъй като исках да направя това, което на мен ми харесва, без значение дали ще се получи или не. Важното беше да направя това, което искам. Годините минават, така че сега е времето да правя нещата така, както на мен ми харесва.

- Къде откриваш вдъхновението?

- Откривам го в живота, в ситуациите, в които аз и хората около мен попадат, във всичко, през което преминаваме ежедневно аз и приятелите ми. Животът е пълен с изненади, със събития и случки.

- Ако имаш възможност да се върнеш назад във времето, има ли нещо, което би променила?

- О, разбира се. Бих искала да мога да променя начина, по който гледам на себе си. Осъзнах, че съм загубила много време и енергия да мисля, че не съм достатъчно добра, че не съм достатъчно красива. Като повечето момичета.

Ние винаги си мислим, че трябва да имаме по-големи гърди, да сме блондинки, вместо да сме брюнетки, да сме по-високи или по-ниски. Никога не сме щастливи с това, което сме. Ако мога да се върна назад във времето, определено ще се науча да оценявам себе си, което ще ме накара да се чувствам по-самоуверена.

- Всичките ти песни са за любовта. Какво представлява тя според теб?

- Все още не съм открила какво точно представлява любовта. Мисля, че е някаква илюзия. Любовта е проблем, когато имаш някакви очаквания. Тя и очакванията не вървят ръка за ръка.

Не е проблем, когато обичаш някого. Проблемът се състои в това, че очакваш той да ти отговори със същото. Да, случва се да ти отвърнат, но не толкова често се случва хората да се обичат за цял живот. Истинската обич е тази, която изпитваме към децата си. Това е една безусловна любов.

- Какво е нужно за да успее една жена? Ти смяташ ли се за успяла жена?

- Най-важното е тя да бъде независима. Аз съм независима финансово, мога да решавам сама за себе си. Не са много жените, които могат да кажат това. Мога сама да реша дали да участвам някъде или не, както и да върша неща, които ми харесват, без някой да ми държи сметка. Това ме кара да се чувствам успяла.

- "Вайa кон диос" ще имат концерт в България в средата на февруари. Какво сте ни приготвили?

- Ще изпълним това, което изпълняваме и в другите страни. Ще бъдем седем души на сцената. Песните, включени в програмата ни, са комбинация от хитовите ни парчета като What's a woman и Don't cry for Lui и песни от новия ни албум.

- Това ще е вторият ви концерт в България. Какво си спомняш от предишното ви участие тук?

- Ще идваме в България за втори или трети път. Спомням си, че страната ви е много зелена. При едно посещение в Македония, на връщане минахме през България. Спомням си, че природата ви е много красива, особено в планината. Спомням си и вашето сирене, много ми хареса.

- Опитвала ли си българското кисело мляко?

- Да, разбира се. Имам приятелка, която е българка. Омъжена е за македонец. Когато им ходя на гости, тя винаги приготвя салата с нарязани краставици, домати и сирене. Слага и кисело мляко. Запозната съм с българската кухня.

- Имаш ли някакъв специален ритуал, който изпълняваш преди да излезеш на сцената?

- Не, не правя нищо по-специално. Слагам грим, оправям си косата и обличам роклята си. Това е всичко, което правя, преди да изляза на сцената.

- Искаш ли да кажеш нещо на българските си фенове?

- Фенове? Надявам се, че нямам много фенове. Надявам се, че имаме публика, която харесва песните, които правим. Не искам да съм пример за подражание на никого. Публиката се състои от хора, които са еднакви навсякъде и искам да им пожелая да са добре.

И накрая, един малък поздрав за всички, които харесват музиката на белгийската банда. :)

Да живеят социалните мрежи

В последните няколко години социалните мрежи станаха много популярни. Това не е нещо ново за никой от нас - стари, млади, тийнове и всякаква друга социална прослойка започнаха да се социализират онлайн. Нищо лошо! Важното е да има социализация ;)

Защо казвам всичко това? Ами, причината е простичка - искам да споделя с вас няколко клипчета, свързани със социалните мрежи, подочути и препоръчани от колеги, познати и непознати хора, с които съм се сблъсквала в последно време (е, непознатите - благодарение на гореупоменатите социални мрежи).

Преди обаче да ви оставя да се насладите на интересните предложения, ще споделя един малък мой спомен от един разговор преди около три/четири години, когато все още не се знаеше що за чудо е социалната мрежа. С един приятел обсъждахме "интернетът" и той заяви - "Бъдещето е в социалните мрежи". Малка забележка - тогава господ в социалните мрежи беше Myspace, а Facebook едва прохождаше и Twiteer май още не се беше появил на бял свят. Този мой приятел май се оказа прав :).

Ето ги и предложените клипчета. Ако искате, може да споделите и кое ви харесва най-много ;).

THE NEW DORK - Entrepreneur State of Mind (via GaN)



Social Media Song: Crazy Little Thing The Web (via Васи ли?)



Social Media Blues - via Me, Myself and I ;)