10.09.2014

Игрите на нашето детство: Да поиграем на ластик

0 коментара
Снимка: vk.com

Преди няколко дни една колежка ни зададе следния въпрос: "Знаете ли какво означава песничката, която си пеехме, докато играехме на ластик?". Никой не знаеше, разбира се, но от тук започна разговорът ни за игрите, с които от сутрин до вечер се забавлявахме пред блока.

Наречете ме сантиментална романтичка, но мога да твърдя, че за нищо на света не бих заменила детството си - ходенето на село при баба и дядо, игрите с децата на комшиите, малките междувходови войни, които водехме, игрите на дама, народна топка и ластик. 

Именно играта на ластик беше една от най-предпочитаните в квартала, в който израснах. Имахме си наши правила, спазвахме и официалните. Обикновено играехме по двойки, но ако се случеше така, че няма деца навън или е само едно, замествахме единия "стълб" с този на лоста, на който майките ни тупаха килимите, или закачахме единия край на номера на някоя от колите, паркирани пред блока.

Като цяло бяхме доста голяма тумба деца долу-горе на една възраст. Обикновено играехме само момичетата, но имаше едно комшийско момче, което винаги играеше с нас. С носталгия мога да кажа, че това момче ми беше най-добрия приятел и винаги ми помагаше в игрите. Винаги ме пазеше под крилото си и винаги ме избираше да бъда в неговия отбор. Както и сега, така и тогава не бях особено атлетична и бях изключително спъната. Въпреки това, той ме окуражаваше да не се предавам, да не казвам, че не мога.

Пак се отнесох в спомени :) Та за ластика. Направих си труда да потърся някакви инструкции за играта, хем да ви я припомня, хем да ви я покажа, ако не сте играли никога на нея. За съжаление, не успях да намеря точно разновидността на играта, която ние предпочитахме, но като цяло правилата бяха следните:

Играе се от три или четири деца, като ако са четири, играчите се делят на два отбора. Единият отбор държи ластика, а другите две скачат на него, докато не объркат. Има няколко височини, на които се поставя ластика - на глезените, на колената,под дупето, на кръста, под мишниците, на врата, на главата и последната позиция е във въздуха, като "стълбовете" го държат с опънати ръце. 

В някоя от разновидностите ластикът се държи само с ръце, като се променя ширината - с един пръст, с два пръста, с три, с четири, с китка и т.н. Ръцете са опънати надолу пред тялото.

Имаше вариант, в който можеше да се играе и от повече деца, като от едната страна на ластика се нареждат децата едно след друго и изпълняват упражненията. Ако някое дете обърка движенията, то застава на мястото на едно от децата, които държат ластика. 

За да не става много дълго излиянието ми, ще ви предложа няколко клипчета, които успях да намеря в Тубата. Оказа се, че тази игра е била доста популярна в Русия, а някои я наричат "Китайски ластик".

Това видео показва най-близо това, което ние играехме най-често.

А това са инструкциите на руски:





За тези, които имаха търпение да изчетат статията докрай, има един подарък :). Предполагам, искате да знаете какво означава: "Ем а ес ас а, ес ас а, о пи пи я". Колкото и странно да звучи, песничката всъщност е спелуване на името на река Мисисипи. Не очаквахте, нали? И аз бях изненадана. 

9.10.2014

Свинско с кубинско звучене

0 коментара
Обичате ли храната? А свинското? А кубинската музика? Ако да, препоръчвам ви да гледате "Chef".
От доста време се опитвах да открия свестен, ненатоварващ филм, в който няма секс, убийства, насилие и подобни съставки, който няма да ме натовари, а ще ми донесе минимум 90 минути пълен релакс. Е, открих го :).
"Chef" е една простичка и супер приятна комедия, която показва няколко седмици от живота на известният майстор готвач, или както вече е модерно да се каже "шеф готвач", Карл Каспър. Славата му е помрачена от ревюто на изтъкнат кулинарен блогър, който оценява приготвеното от него меню с две звезди. И както може да се досетите, Карл не оставя нещата така, а предизвиква блогъра, разменяйки хапливи реплики с него в Туитър.
Да, във филма социалните мрежи Туитър(Twitter) и Фейбук(Facebook) заемат доста значимо място, а и Вайн(Vine) също се споменава. Това беше едното, което ме впечатли. Социалките все по-често се показват във филмите, което е нормално, защото те са част от ежедневието ни.
Няма да разказвам сюжета. Ще кажа само, че любителите на кулинарното изкуство ще се насладят на вида на вкусотиите, които Карл приготвя. Дори и тези, които свинското не ги влече, ще им се прииска да могат да си чопнат малко от чинията през екрана. Повярвайте ми, приядоха ми се толкова много неща, а желанието ми да мога да приготвям храна, която да носи удоволствие на консумиращите я, се увеличи десетократно!
А какво за кубинската музика, ще попитате вие. Тя е част от пътешествието на Карл към себе си, към работата си, която обожава, и разбитото му семейство. Един чудесен фон на леко поднесената история, която може само да ви накара да се усмихнете и дори да се поразкършите малко под нейните ритми.
И да не забравя. Скарлет Йохансон, Робърт Дауни Джуниър и Дъстин Хофман имат малки, но ключови роли. Може да ги определим като щипката сол, която е нужна за да стане едно ястие вкусно.
С няколко думи - семпъл сюжет, прекрасни кадри, много добра актьорска игра и 90 минути наслада за очите и интензивно слюноотделяне.
Като за финал ще споделя, че много ми харесаха следните реплики: "Някои готвачи приготвят храната, в която вярват, и хората ще я опитат, защото са отворени към нови преживявания и вероятно ще я харесат" и "Аз се докосвам до живота на хората с уменията си и това ми харесва!".

8.12.2014

Днес ще ти разкажа приказка...

0 коментара


Днес ще ти разкажа приказка. Приказка, родила се някъде там в безвремието между следобедното кафе и последният изпратен мейл за седмицата...

Приказка в която няма изпаднали в беда принцеси и смели рицари, готови да им се притекат на помощ. Няма зла вещица или магьосник, грозно патенце, превръщащо се накрая в прекрасен лебед или жаби, загубили човешкия си облик заради високомерие...

Приказката не започва с имало едно време, нито ще завърши с "три дена яли, пили и се веселили.." Тя се изчерпва в няколко изречения, семпли и изчистени от излишни описания и епитети.

Аз и ти, два криволичещи пътя, пресекли се случайно. Капчица надежда и доза страх какво ни престои - може би ще вървим заедно или някъде там в близкото или далечното бъдеще ще си кажем довиждане, а може би изобщо няма да се доближим един до друг достатъчно, за да погледнем през едни очи..

А приказката ли? Тя предстои да бъде написана от нас двамата.

Исках просто да ти кажа, че ми е приятно с теб.