2.09.2010

С дъх на шоколад

Това е моят принос за инициативата шоколадовото предизвикателство на Деси Бошнакова. Моето творение е кратичко и леко нестандартно. Надявам се, че интерпретацията ми ще се зачете :). Ако ви хареса, ще се радвам, ако дадете едно гласче за мен.



Ръката ми докосваше леко шоколадовата му кожа. За кой ли път се чудех дали не сънувах, както когато за първи път го видях да влиза през вратата на заведението, където се запознахме. Да, това бе един сън, в който вярвах през целия си живот. Винаги съм знаела, че ще го срещна. Отново и отново си припомнях погледа му, тези черни очи, които сякаш те поглъщат и не искат да те пуснат и те молят никога да не те видят как си тръгваш.

Само да знаех, само да имах поне малка представа за това, което щеше да последва, никога нямаше да се оставя да бъда подмамена и омагьосана от чаровното му поведение и вниманието, с което ме обграждаше. Хората са казали, че винаги трябва да помислим добре, преди да си пожелаем нещо, защото желанията имат навика да се сбъдват.

И моето желание се сбъдна. Намерих своята шоколадова половинка, но се оказа, че той не бе само мой, сякаш бях отворила и разчупила блокче шоколад на масата и позволявах на всяка да си вземе от него, за да го вкуси.

Дълго време се заблуждавах, правех се, че не виждам ставащото с нас. Магията на непознатото и екзотичното бе заменена от страха и срама, че надеждите и вярата, вложени с толкова много любов, ще се окажат неоправдани. След всяко негово "Съжалявам" и всеки негов опит да поправи случилото се, все повече и повече се убеждавах, че това е заучено поведение, целящо единствено да не бъде накърнено мъжкото му самочувствие.

Днес ръцете ми не докосват шоколадовата му кожа, оставих го в нечии други наивни ръце. Днес не се питам дали не сънувам, а се опитвам да пропъдя спомена, за да мога да продължа напред и да си върна това, което загубих по пътя.

Знаех, че никога няма да повярвам отново. Животът ме научи и на още нещо - шоколадът е хубаво нещо, но не се препоръчва в големи количества. Така е и с мъжете с неговия цвят - опитай, но не се пристрастявай! Пристрастяването никога не води до положителни резултати.
  • Stumble This
  • Fav This With Technorati
  • Add To Del.icio.us
  • Digg This
  • Add To Facebook
  • Add To Yahoo

8 коментара:

Веси каза...

Изтрих първият коментар заради нецензурни думи. Моля, ако коментирате, не обиждайте и не бъдете цинични.

Анонимен каза...

Wsjako prawilo si ima i isklju4enija...S mojata 6okoladowa polowinka sme ot 7 godini saedno,ot 3 sme jeneni i imame 2 prekrasni malki 6okolad4eta...

Анонимен каза...

Aman ot feministki, ej :)

Pazete si muzete, zashto bez tiah ste za nikude ...

Веси каза...

:) Това е художествена измислица, базирана на мои наблюдения върху двойки, като споменатата в разказа.

Анонимен 1, надявам се това щастие да не ви напуска никога.

Анонимен 2, не забелязвам нищо феминистко в разказчето :)

Lina каза...

Razkaz4eto e hubavo,tyjno i istinsko...Naistina shokoladovite myje ne mogat da bydat samo na edna jena...ne go pravqt s losh umisyl a prosto zashtoto ne e MYJKO da otkajat na edna jena ..ako nqkaoi go pojelae toi otklikva...neshto kato myjka kurva...samo 4e estestvenno za myj tova ne e sramno...Jiveq ot 10 godini v Angola i imam mnogo priqteli koito se opravdavat po tozi na4in...Az li4no syshto imam edin takyv v kyshti...tova 4e neznam za negovi izneveri ne zna4i 4e ne syshtestvuvat..blajenni sa vqrvashtite....4estno kazano bql,4eren,smesen..myja si e myj!!!

Анонимен каза...

честно казано голяма тъпотия ..пълна боза

Веси каза...

Анонимен No3, благодаря ти за мнението, без значение, че е отрицателно.

Христина каза...

Всяко сладко нещо в големи количества не е полезно!

Публикуване на коментар