Не, не става дума за любов. А може би е именно това...
Никога не съм вярвала, че ще ми е толкова тежко от загубата на домашния ми любимец. Още не мога да проумея чия грешка бе това, което се случи. Обвинявам себе си, че не можах да направя всичко възможно да му помогна... А може би вината не е в мен.
Иска ми се това да не се случи на никой, който се грижи за морско свинче. Истината е, че дори и на ветеринарите не може да им се има доверие. Или може би аз не попаднах на правилните.
Всичко започна преди месец. Зузи, така се казваше мъника, спря да яде и да пие водичка. Като добра стопанка го заведох на ветеринар. Казаха ми, че има проблеми със стомахчето, биха му три инджекции и ми дадоха едни капки и антибиотици да му давам сама през следващите няколко дни.
Окуражена, че всичко ще се оправи, се прибрах и започнахме лечението, но уви - той ставаше все по-зле. Появи се и диарията. Последвах няколко съвета, дадени ми от хора, които са имали подобен проблем. Отново без резултат. Тогава забелязах, че зъбките му са деформирани, пораснали прекалено много за устичката му. Заведох го, да му срежат зъбките и след процедурата той се чувстваше много добре. Подскачаше, оглеждаше се напред назад, но ... на другата сутрин вече беше много зле. Не се мъчи много...
Няма да излъжа, ако кажа че ми липсва много. Всеки път като погледна клетката ми става едно такова тежко... Една година и половина това малко същество беше част от живота ми и сега го няма...
Импулсивно реших да си взема друго животинче. Не знам доколко това бе добро решение, но добро или лошо, вече у дома ме чака малък пухкав клепоушко, който много бързо свикна с мен. Все още не зная дали е момченце или момиченце, но го кръстих Бамби :).
5 коментара:
ау,много е гадно това,горкото животинче.пожелавам ти следващото пухче да те радва още повече
Ооо, много тъжно, Веси. Съжалявам, че се е получило така. Важното е, че си направила всичко по силите си, за да помогнеш на животинката. Пожелавам ти да се радваш на новия си любимец много време (добър избор btw ;) ) и да му дадеш много любов. Ако имаш въпроси за зайчета, знаеш ми телефона :)
Мимето
:) Зайко много ме радва. Много бързо свикна с мен, но все още като погледна клетката очаквам Зузката да подаде муцунка....
Мишока беше специален! беше в знак на една огромно пшриятелство и беше важен за едни 10 човека. Жалко че вече все по-рядко тези хора се виждат!
Хриси, права си. Знаеш, че когато ми го подарихте, вие ме накарахте да се чувствам толкова обичана от всички вас, не само заради него, а по-скоро заради факта, че се бяхте събрали всичките на едно място и то само заради мен.
Публикуване на коментар