12.23.2008

С пожелание за весели празници

0 коментара
Днес е последният работен ден преди цялата сюрия празници, които ни очакват. По този повод скрехнах едно непретенциозна коледна картичка, с която искам да ви пожелая:

Весели коледни празници!

12.16.2008

Вече и в Technorati

0 коментара
Дам, вече си имам профил в Technorati. Доста време се чудех дали да си регистрирам личното блогче там, но темата, която реших да засегна в днешната статийка за VisionForWeb, ме насочи към тази услуга и не ми остави избор :). Пък и знам ли, може да има ефект някакъв, не че тук публикувам кой знае какво, та всички да го четат ;).

Ако проявявате любопитство, тук е моят Technorati Profile.

12.12.2008

Поезията в моя живот

2 коментара
Отдавна не се бях сещала за поезията. В този забързан живот, който живеем всички ние сякаш малко сме позабравили красотата на писаното слово. Аз си спомних... улисана в ежедневието не бях обръщала внимание на думите, които едно време ме вдъхновяваха и ме караха самата аз да пиша.

Спомням си една случка, когато тепърва започнах с опитите си на това поприще. Бях на около 12-тина години, а мое би и малко по-малка. Пътувахме с родителите ми по редовната линия Добрич - Горна Оряховица. В купето ни имаше един мъж, с когото се заговорихме. Оказа се, че той е поет. Това ме амбицира да го поразпитам малко повече и като всяко дете, побързах да се похваля, че и аз пиша. Той тогава се усмихна и ми каза:

"Това е само увлечение, когато пораснеш, ще ти омръзне или няма да имаш време за това. На твоите години всички се опитват да пишат..."

Аз се засмях и казах, че това никога няма да се случи. Е, минаха години и то се случи. Злободневните теми обсебиха живота ми и ми отнеха и малкото желание да творя. Може би не е чак такава загуба за българската литература :). Има стотици по-добри от мен, на които мога само да се възхищавам и да препрочитам творбите още и още.

Не мога да не спомена и един от любимите ми поети - Дамян Дамянов. Стиховете му са красиви и пълни с толкова емоции... Ето и едно от стихотворенията, които винаги са ми действали много силно.

Не си отивай

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

12.10.2008

Малко автореклама

0 коментара

Днес ще си позволя малка автореклама. Надявам се, това ще ми е простено. От доста време се канех да събера на едно място всичко, което някога съм писала и съм разпръснала навсякъде из Мрежата. Заедно с това слагам и начало на една рубрика (всъщност, началото вече е сложено с това, което виждате в шареното поле вдясно).

Замисълът ми е следния - ще публикувам в това поленце различни стихчета - мои и такива, които са ми направили впечатление. Тези, които са мои, си имат местенце в другия ми блог, а за останалите смятам да давам линкче към мястото, откъдето съм взела текста, за да можете да прочетете и други неща от същия автор.

Разбира се, ако някой от вас също ме насочи към нещо, което му харесва, няма да се разсърдя :). Всяко мнение или забележка са добре дошли.