Не съм светица и никога не съм била. Допускала съм грешки, в повечето случаи съм си получавала заслуженото, на кого не се е случвало това? Да вдигнат ръка тези, които не са допуснали и една грешка в живота си! Няма такива, нали?
Малко лирично отклонение - като прелюдия към поредното ми "словесно разстройство", както би се изразил един човек, за когото ще стане дума по-надолу. Не, имената са излишни. Главните герои ще се познаят сами. Много ми се иска да кажа, че няма нищо лично, но не е така - в живота всичко се приема лично, важното е колко лично ще е то.
- За какво, всъщност, става въпрос? - ще попитате вие.
- За един типичен пример за дълго таена злоба, възникнала по някаква понятна само за даден субект причина, която излиза на повърхността в момент, в който обектът на тази злоба няма никаква вина. Едно живо доказателство на максимата "Осъден без вина", ще отговоря аз.
Няма да изпадам в подробности, историята не е толкова интересна, а и почти на всяко работно място има подобни случаи - две личности, попаднали на едно и също място по стечение на обстоятелствата, с различни характери и темперамент. Нищо лошо. Разбирателство, мир и любов и изведнъж - драма, нападки, шушукания. Отново позната история, но този път мъж не е замесен, нито повишение ... типичните междуколегиални проблеми, които възникват сравнително често. А може би е спортна злоба? Да злобееш ей така, заради самата злоба. Хора такива, колкото искаш, по-добре да не ги познаваш. Ако сте общували с подобен сорт хора, знаете за какво става дума. Аз спирам до тук, без повече коментари.
Но защо осъдена без вина? Както знаете, във всеки един случай, попадащ в рамките на посочената по-горе ситуация, нещата стигат до апогея си и този апогей може да предизвикан от един незначителен коментар, който обикновено би бил подминат, ако коментарът не идва от близък на една от страните. Какво толкова? Изразено лично мнение. Голяма работа. Все пак в Интернет нещата се случват така, не можеш да се харесаш на всички.
Доблестно е да се изправиш и да кажеш какво мислиш, нали? Ако нещата стояха така, няма трети човек да изказва твоето мнение, я?
Но да си кажем правичката. точно в такива моменти се говори открито - без преструвки, без недомлъвки.
Какъв е изводът от тези мои разсеяни мисли? (Думи без смисъл, може би?) Злобата си е злоба, всичко се случва, всичко отминава. Урокът ми от цялата тази ситуация е да не позволявам на никой по никакъв начин да ме променя - аз съм си аз и това е, а който има желание да го направи - успех! До сега никой не е успял. И съм го казвла много пъти.
Тук е мястото и за по-глобалното заключение - не се оставяйте да ви променят, без само да осъзнавате, че се налага. Не таете злоба, тя само разяжда и подклажда повече злоба. Животът е прекалено кратък, за да си губим времето с това.
Малко лирично отклонение - като прелюдия към поредното ми "словесно разстройство", както би се изразил един човек, за когото ще стане дума по-надолу. Не, имената са излишни. Главните герои ще се познаят сами. Много ми се иска да кажа, че няма нищо лично, но не е така - в живота всичко се приема лично, важното е колко лично ще е то.
- За какво, всъщност, става въпрос? - ще попитате вие.
- За един типичен пример за дълго таена злоба, възникнала по някаква понятна само за даден субект причина, която излиза на повърхността в момент, в който обектът на тази злоба няма никаква вина. Едно живо доказателство на максимата "Осъден без вина", ще отговоря аз.
Няма да изпадам в подробности, историята не е толкова интересна, а и почти на всяко работно място има подобни случаи - две личности, попаднали на едно и също място по стечение на обстоятелствата, с различни характери и темперамент. Нищо лошо. Разбирателство, мир и любов и изведнъж - драма, нападки, шушукания. Отново позната история, но този път мъж не е замесен, нито повишение ... типичните междуколегиални проблеми, които възникват сравнително често. А може би е спортна злоба? Да злобееш ей така, заради самата злоба. Хора такива, колкото искаш, по-добре да не ги познаваш. Ако сте общували с подобен сорт хора, знаете за какво става дума. Аз спирам до тук, без повече коментари.
Но защо осъдена без вина? Както знаете, във всеки един случай, попадащ в рамките на посочената по-горе ситуация, нещата стигат до апогея си и този апогей може да предизвикан от един незначителен коментар, който обикновено би бил подминат, ако коментарът не идва от близък на една от страните. Какво толкова? Изразено лично мнение. Голяма работа. Все пак в Интернет нещата се случват така, не можеш да се харесаш на всички.
Доблестно е да се изправиш и да кажеш какво мислиш, нали? Ако нещата стояха така, няма трети човек да изказва твоето мнение, я?
Но да си кажем правичката. точно в такива моменти се говори открито - без преструвки, без недомлъвки.
Какъв е изводът от тези мои разсеяни мисли? (Думи без смисъл, може би?) Злобата си е злоба, всичко се случва, всичко отминава. Урокът ми от цялата тази ситуация е да не позволявам на никой по никакъв начин да ме променя - аз съм си аз и това е, а който има желание да го направи - успех! До сега никой не е успял. И съм го казвла много пъти.
Тук е мястото и за по-глобалното заключение - не се оставяйте да ви променят, без само да осъзнавате, че се налага. Не таете злоба, тя само разяжда и подклажда повече злоба. Животът е прекалено кратък, за да си губим времето с това.
0 коментара:
Публикуване на коментар