Днес ме обзе лека носталгия по едно невъзвратимо минало с дъх на африканска тайственост. Който ме познава, знае за какво става дума и сигурно ще сбърчи вежди порицателно ... какво да се прави, не се забравя, но хубавото е, че болката отдавна изчезна, изгуби се и останаха само спомените от хубавите неща, както и една открехната врата към една непозната култура (поне за мен). Не съжелявам, че надзърнах през тази врата, а и да съжелявах, времето не може да се върне. Всичко започна така:
И завърши така:
0 коментара:
Публикуване на коментар