Една самотна петък вечер

Отмина и този ден ... поредният петък, който така дълго съм чакала - от понеделник насам. Няма начин да не сте се чувствали така - да чакате последния ден от работната седмица и той да се окаже същия като останалите дни - самотен и еднообразен.

А преди не беше така - петък вечер бе времето, когато се събирахме на по бира (или безалкохолно ;)) с бившите ми колеги. Но времето лети, хората се променят - животът ги повлича и ги отдалечава от нас (в случая мен).

Да, няма какво да се самосъжалявам, а и трябва да се заровя в едни кодове, едни PHP-та, от които нищо не разбирам. Но преди това ще ви поздравя с една песничка (доста старичка и с мноооого версии), която може да ви накара поне да се усмихнете.