10.24.2008

Една самотна петък вечер

Отмина и този ден ... поредният петък, който така дълго съм чакала - от понеделник насам. Няма начин да не сте се чувствали така - да чакате последния ден от работната седмица и той да се окаже същия като останалите дни - самотен и еднообразен.

А преди не беше така - петък вечер бе времето, когато се събирахме на по бира (или безалкохолно ;)) с бившите ми колеги. Но времето лети, хората се променят - животът ги повлича и ги отдалечава от нас (в случая мен).

Да, няма какво да се самосъжалявам, а и трябва да се заровя в едни кодове, едни PHP-та, от които нищо не разбирам. Но преди това ще ви поздравя с една песничка (доста старичка и с мноооого версии), която може да ви накара поне да се усмихнете.


  • Stumble This
  • Fav This With Technorati
  • Add To Del.icio.us
  • Digg This
  • Add To Facebook
  • Add To Yahoo

2 коментара:

Христина каза...

оууууу Ще те убия, стана ми мъчно. Вярно така стана.... мамка му

Веси каза...

Ами, Хрис, така стана ... ама поне да не се забравим ...

Публикуване на коментар