Едно неизпратено писмо

Ровейки се в пощата си вчера, открих едно писмо, което така и не изпратих. Съвсем импулсивно решавам да го публикувам тук. Не е важно за кого е било предназначено, защото това вече няма никакво значение. Може би за това искам да го споделя.. и окончателно да забравя за тази отдавна затворена врата. 

Здравей,
сигурно си изненадан, че получаваш това писмо. И аз самата съм изненадана, че ти го пиша, но едва ли ще имам силите да ти кажа всичко, което мисля, ако застана пред теб. Ще ми бъде трудно, а и няма смисъл да го правя. Ти отдавна си взел решение и аз не искам да изглеждам отчаяна в очите ти, за това просто ще ти напиша всичко, което съм искала да ти кажа през последните месеци на тази почти една година. 

Ти беше едно от най-хубавите неща, които ми се случиха последните години и както всичко хубаво на този свят, така и ти се превърна в нещо непостоянно и мимолетно. Не, не те обвинявам. Така е било писано, просто трябваше да бъдеш честен с мен и да ми го кажеш, а не да ме оставяш да се правя на глупачка пред теб и да ти звъня с поредните отчаяни опити да те накарам да ми обърнеш някакво внимание, знаейки че всъщност смисъл няма. Ти отдавна си ме извадил от живота си, а аз се опитвах през последните месеци да задържа изплъзващата се нишка, наричана грандомански "връзка" помежду ни. 

Не, не си ми обещавал нищо, не се и надявах, че нещата ще се развият по този начин. Беше ни добре и в един момент нещо се прекърши. Трябваше да спрем до там, а не да ми обясняваш, че нещата не са такива, каквито изглеждат. 

Яд ме е на теб, че не беше до мен, когато наистина имах нужда. Яд ме е на себе си, че толкова време се мъчех да не виждам очевадната истина, че не искаш да си с мен, че всяка прекарана минута с мен за теб е усилие, което нямам представа защо си го правил. Освобождавам те от това, не искам да си насила с мен. 

Може би има друга. Аз съм о'кей с това и ще те оставя да бъдеш с нея, няма да ти преча. 

Няма да правя сцени, няма да искам нищо, просто ще затворя тази страница и ще те оставя да си отидеш. Не ме търси и ти, остави ме да си тръгна. Остави поне последната ми капка гордост да остане незасегната.

Ти значеше нещо за мен, дори и да не съм го показвала. Може би все още означаваш, но това е без значение, тъй като аз за теб не знача нищо. Дори и да съм означавала, така и не го разбрах. Бях за теб просто нещо допълнително, без значение, ако случайно имаш някакво време за губене. Така ме караше да се чувствам през последните месеци. Не те обвинявам, така си чувствал нещата.

Това, което остава да направя, е само да ти пожелая щастие. 

Сбогом!