Снимка: vk.com
Преди няколко дни една колежка ни зададе следния въпрос: "Знаете ли какво означава песничката, която си пеехме, докато играехме на ластик?". Никой не знаеше, разбира се, но от тук започна разговорът ни за игрите, с които от сутрин до вечер се забавлявахме пред блока.
Наречете ме сантиментална романтичка, но мога да твърдя, че за нищо на света не бих заменила детството си - ходенето на село при баба и дядо, игрите с децата на комшиите, малките междувходови войни, които водехме, игрите на дама, народна топка и ластик.
Именно играта на ластик беше една от най-предпочитаните в квартала, в който израснах. Имахме си наши правила, спазвахме и официалните. Обикновено играехме по двойки, но ако се случеше така, че няма деца навън или е само едно, замествахме единия "стълб" с този на лоста, на който майките ни тупаха килимите, или закачахме единия край на номера на някоя от колите, паркирани пред блока.
Като цяло бяхме доста голяма тумба деца долу-горе на една възраст. Обикновено играехме само момичетата, но имаше едно комшийско момче, което винаги играеше с нас. С носталгия мога да кажа, че това момче ми беше най-добрия приятел и винаги ми помагаше в игрите. Винаги ме пазеше под крилото си и винаги ме избираше да бъда в неговия отбор. Както и сега, така и тогава не бях особено атлетична и бях изключително спъната. Въпреки това, той ме окуражаваше да не се предавам, да не казвам, че не мога.
Пак се отнесох в спомени :) Та за ластика. Направих си труда да потърся някакви инструкции за играта, хем да ви я припомня, хем да ви я покажа, ако не сте играли никога на нея. За съжаление, не успях да намеря точно разновидността на играта, която ние предпочитахме, но като цяло правилата бяха следните:
Играе се от три или четири деца, като ако са четири, играчите се делят на два отбора. Единият отбор държи ластика, а другите две скачат на него, докато не объркат. Има няколко височини, на които се поставя ластика - на глезените, на колената,под дупето, на кръста, под мишниците, на врата, на главата и последната позиция е във въздуха, като "стълбовете" го държат с опънати ръце.
В някоя от разновидностите ластикът се държи само с ръце, като се променя ширината - с един пръст, с два пръста, с три, с четири, с китка и т.н. Ръцете са опънати надолу пред тялото.
Имаше вариант, в който можеше да се играе и от повече деца, като от едната страна на ластика се нареждат децата едно след друго и изпълняват упражненията. Ако някое дете обърка движенията, то застава на мястото на едно от децата, които държат ластика.
За да не става много дълго излиянието ми, ще ви предложа няколко клипчета, които успях да намеря в Тубата. Оказа се, че тази игра е била доста популярна в Русия, а някои я наричат "Китайски ластик".
Това видео показва най-близо това, което ние играехме най-често.
А това са инструкциите на руски:
За тези, които имаха търпение да изчетат статията докрай, има един подарък :). Предполагам, искате да знаете какво означава: "Ем а ес ас а, ес ас а, о пи пи я". Колкото и странно да звучи, песничката всъщност е спелуване на името на река Мисисипи. Не очаквахте, нали? И аз бях изненадана.
